Днес споделяме с вас нещо, което ни накара да се усмихнем тихо и дълбоко. От онези усмивки, които идват не от триумф, а от облекчение. Повече от петнайсет години повтаряме едно просто послание:

Яжте истинска храна. Без крайности. С уважение към тялото.

През годините това често звучеше като глас срещу течението. Понякога самотен. Понякога неразбран. А официалните препоръки продължаваха да ни убеждават, че нискомасленото е по-добро, че яйцата са проблем и че „удобните“ храни са решение.

Вчера… нещо се промени. И тази промяна е голяма.

Новите Диетични насоки за американците (2025–2030) направиха нещо, което чакахме дълго време.  Поставиха истинската, пълноценна храна в центъра на здравето и за първи път ясно се обърнаха срещу ултрапреработените храни. Това е огромна стъпка и много значима.

В официален документ вече се говори за чревно здраве, микробиом и ферментирали храни. Признава се, че ултрапреработените продукти могат да нарушат баланса в тялото. Подчертава се хранителната плътност (nutrient density)– не като мода, а като грижа. Говори се за истинска храна. За храна, която подхранва. За храна, която тялото разпознава. И за първи път с внимание и честност се казва, че някои хранителни режими носят риск от дефицити, ако не са добре планирани. Очевидна е стъпката в това хората за да бъдат по-добре информирани и по-грижовни към себе си. С внимание се отбелязва, че вегетарианските и веганските режими могат да бъдат избор на ценности и осъзнатост, но носят реален риск от хранителни дефицити, ако не са добре планирани и подкрепени. Това не се казва, за да се противопоставят хората, а за да бъдат по-добре информирани и по-грижовни към себе си. В насоките ясно са посочени потенциалния дефицит на витамини A, D, E, B6, B12; рибофлавин (B2) и ниацин (B3); холин; калций, желязо, магнезий, фосфор, калий, цинк и протеин.

Хранителната пирамида е пренаредена.

Протеините, млечните продукти и здравословните мазнини вече стоят редом със зеленчуците и плодовете. Не на заден план. А там, където им е мястото. Пълномаслените млечни продукти са реабилитирани. Протеинът получава заслужено внимание. А готовите, пакетирани, „бързи“ храни вече не се представят като неутрален избор.

Какво пише в насоките за протеина

В новите Диетични насоки (2025–2030), минималната референтна стойност (RDA) от 0.8 г/кг не е отменена, но вече изрично се уточнява, че тя покрива само базовите нужди. Не е оптимална за поддържане на мускулна маса, метаболитно здраве и възстановяване. В текста се посочва, че по-висок прием на протеин е свързан с по-добри здравни резултати, особено при: възрастни хора, жени, физически активни хора, хора под хроничен стрес, хора в калориен дефицит, Посочен е препоръчителен диапазон за оптимален прием, използван в анализа на доказателствата: приблизително 1.2 – 1.6 г протеин/кг телесно тегло/ден. Подчертава се, че протеинът трябва да бъде от пълноценни хранителни източници, разпределен през деня и да не е концентриран в ултрапреработени продукти.

Формулировката в насоките е предпазлива. Те не казват: „Всички трябва да ядат 1.6 г/кг“. А се казва: „Данните показват, че по-високият прием (над RDA) е свързан с по-добро здраве и функционалност.“ Или ако 0.8 г/кг = минимум, то 1.2–1.6 г/кг е добър функционален, поддържащ диапазон.

Плодовете и зеленчуците

Плодовете и зеленчуците остават в сърцето на храненето. Но не като списък със задължения, а като жива, сезонна и разнообразна храна, която тялото понася добре. Новите насоки не говорят за крайности, а за избор – повече цели плодове, по-малко сокове; повече разнообразие, по-малко повторение; повече внимание към това как се чувстваме след хранене. Зеленчуците и плодовете не са фон. Те са част от баланса.

Препоръката за плодове и зеленчуци остава около 4–5 порции дневно, но вече без натиск и крайности. Фокусът е върху разнообразието, сезонността и това как тялото реагира – не върху отметнати порции. Плодовете са цели, не под формата на сокове, а зеленчуците – различни по цвят и вид.

Насоките признават, че при хора с подуване, инсулинова резистентност, SIBO, чувствителни черва по-малко, но по-добре подбрани плодове и зеленчуци може да е по-здравословно от „повече на всяка цена“.

Въглехидратите и мазнините

Въглехидратите не са враг. Но вече е много ясно какви въглехидрати се имат предвид. Новите насоки подчертават, че въглехидратите трябва да идват основно от зеленчуци, цели плодове, бобови храни, минимално обработени пълнозърнести храни. А не от бели брашна, захар, сладки напитки,  „удобни“ пакетирани продукти. Количеството не се фиксира строго, но рамката остава умерено, съобразено с движението, метаболизма и кръвната захар, в комбинация с протеин и мазнини, а не самостоятелно, С други думи, въглехидратите са част от баланса, не неговата основа.

Мазнините

Мазнините също получават ново място. Не като нещо, от което да се страхуваме, а като необходима част от храненето. Насоките вече ясно разграничават истински мазнини от храна от индустриални, силно преработени мазнини. За готвене и ежедневна употреба се приемат масло, животински мазнини (като мас), зехтин, авокадо, ядки и семена. Фокусът е върху качеството, стабилността при термична обработка, ролята на мазнините за хормоните, мозъка и ситостта. Мазнините вече не са „врагът на сърцето“. Те са част от добре функциониращо тяло.

Това не е революция. Това е узряване.

И въпреки че насоките не са съвършени, посоката е ясна. Посока на грижа, а не на контрол. На доверие в тялото, а не на страх от храната. Ако от години избирате истинска храна – усмихнете се. Това е тихо потвърждение. Ако досега сте се колебали – знайте, че вече има място за по-осъзнат избор. Истинската храна не е крайност. Тя е грижа. И днес тя най-сетне получи официално признание.

Ако ви е любопитно да видите самите насоки, представени ясно и красиво, можете да ги разгледате на realfood.gov. Сайтът е впечатляващ.  Видеото е интригуващо. Това е официалният сайт, създаден специално, за да направи новите препоръки разбираеми, човешки и приложими в реалния живот.