Старателното дъвчене е решаваща стъпка в храносмилането. Слюнката съдържа най-важните храносмилателни ензими за разграждане на въглехидратите и тяхното храносмилане започва още в устната кухина.

За доброто храносмилане е особено важно да се дъвче старателно.

Опитайте при следващото хранене на детето да го насърчите да дъвчи храната по-продължително. Покажете му как да сдъвче храната напълно, докато е достатъчно малка и достатъчно раздробена, за да бъде погълната с лекота.

Как да прецените дали храната е добре сдъвкана?

Ако детето може да каже какъв вид е храната в устата му само по текстурата й, докато дъвче, то тя не е добре сдъвкана. Например, ако то хапва броколи и успее само с езика си да „опипа“ зеленчука и да каже, че е пънчето или короната на броколито, значи храната не е готова за преглъщане. Трябва да продължи да дъвче, докато не може да разграничи отделните й части. Опитайте сами. Сдъвчете бавно и осмислете етапите, през които минава парчето. Така ще може да обясните по-лесно на подрастващия.

За родителите е трудно да си представят, че дъвченето може да е проблем. Не чакайте докато Вашият тийнейджър хване грип и започне да повръща цели парчета моркови и боб!

Ако си мислите: Какво общо има дъвченето със здравословното хранене?

По-добре пробвайте с: Храносмилането започва със смесването на храна със слюнка. Има много аспекти на здравословното хранене, освен това каква храна ще поставите в устата си. Съзнателните техники за хранене включват поставяне на вилицата до чинията между две хапки, дъвчене на храната, вкусови усещания, по-бавно ядене и проверка доколко пълно е коремчето.

Ползите от старателното дъвчене на храна са много повече от подобряването на храносмилането. Чрез доброто сдъвкване на храната Вашите деца ще бъдат в състояние по-добре да усвоят хранителните качества – изобилието на вкусове и усещания. Тя също така ще предизвика Вашето дете да има повече възможности за наслада от храненето, способността да се определят различни съставки и да се наслади на вкусовите усещания.

Доброто дъвчене е от изключителна важност, когато се приема храна с високо съдържание на фибри, като например зеленчуци. Когато храната не е добре сдъвкана, позволява на бактериите в червата да причиняват ферментация на частично смляна храна, като по този начин се появяват дискомфорт и газове. Концентрираното и сериозно дъвчене може да реши този проблем.

Колкото по-разсеяни от гледане на телевизия са децата, от хранене в кола или на улицата, или докато говорят по телефона, толкова по-трудно тялото може да прецени дали е приело достатъчно количество храна и да изпрати сигнали, че коремът е пълен.

Вашето поведение автоматично оказва влияние върху децата и оформя тяхното поведение към храната. Ето един известен пример: Когато детето се учи да говори, повечето родители се стараят да използват езика правилно, да изговарят думите по-ясно и да избягват тези, които не искат да чуват от устата на детето си. Когато се храните с Вашето дете, Вие искате най-много от собствените си навици да бъдат възприети от него.

Помислете за това какви съобщения изпращате Вие при хранене.

Начертайте три колони на лист хартия. В първата колона избройте Вашите собствени хранителни навици, които бихте искали детето Ви да възприеме. Във втората колона избройте хранителните навици, които имате, но не бихте искали детето Ви да възприема. В третата колона добавете поведение, което сте наблюдавали при детето си и бихте искали до да запази, защото е добро. Този обмен на опит може да бъде двупосочен: от вас към него и обратно.

Ако си мислите: Аз не трябва да променям хранителните си навици, заради детето. Опитах много диети и не мога отново да сменя правила.

По-добре пробвайте с: Да бъдеш добър ролеви модел е най-бързият, най-лесният и най-ефикасният начин да се повлияе на детето. Аз ще седна с него, за да пробваме заедно нов зеленчук или ще налея и на двама ни пълни чаши с вода, за да дам пример.

Механизмът е лесен:

Ако искате детето Ви да бъде по-добро в нещо, то Вие самите трябва да станете по-добри в същата сфера. Това е най-ефективният инструмент за преподаване. Искате да дадете нещо по-добро на Вашето дете – това е пътят. Опитайте го!

Първият учител на подрастващите са именно родителите им.