С началото на новата учебна година всички се готвим — тетрадки, учебници, нови обувки. Но има още нещо, което си струва да обсъдим — от колко години смартфоните влияят на ума и здравето на нашите деца в дългосрочен план.

Тази тема със сигурност ще предизвика спорове, но е твърде важна, за да бъде пренебрегната. Нов анализ на Global Mind Project установи, че получаването на смартфон преди 13-годишна възраст е силно свързано с по-лошо психично здраве в младежките години – включително по-високи нива на суицидни мисли, емоционална нестабилност и намалено чувство за собствена стойност. Ефектът е особено изразен при момичетата. А това не е малка извадка – данните са събрани от над 100 000 млади хора по целия свят. Механизмите? Ранно излагане на социални мрежи, нарушен сън, кибертормоз, отслабени семейни връзки.

Писателят Джонатан Хайдт, автор на The Anxious Generation, призовава за глобална пауза: без смартфони преди 14 г и без социални мрежи преди 16 г.

Може да звучи крайно – но данните го подкрепят. Знаем колко трудно е това за един родител. Но е възможно. Ние изчакахме да дадем на децата си смартфон чак на 13 години, а първото устройство беше Nokia 3310– опростен телефон без социални мрежи и отворен интернет.

Децата имат нужда от време без технологии, за да развият емоционална устойчивост, креативност и истински взаимоотношения. Това изследване е силен аргумент в полза на едно просто „още не“, когато става дума за смартфони.

Какво показва изследването

Изследователите от Sapien Labs, чрез проекта Global Mind Project, изследват над 100,000 млади хора (18-24 г.) от различни страни и сравняват коефициента им на психично благополучие (MHQ – Mental Health Quotient) спрямо възрастта, на която са получили първия си смартфон или таблет.  Ето някои ключови моменти от изследването:

• Колкото по-ранна е възрастта, в която детето получава собствен смартфон, толкова по-нисък е MHQ резултатът като възрастен. Най-силно се усеща, ако смартфонът е преди 10-годишна възраст.
• Ефектите са по-изразени при момичетата. Например, при момичета, които са получили смартфон на 6-годишна възраст, процентът на тези, които съобщават за психични проблеми (напр. тревожност, притеснения, ниска самооценка), е значително по-висок, отколкото при тези, чиито достъп до телефон е по-късно.
• Някои от най-тежките симптоми, свързани с ранната употреба, са: суицидни мисли, емоционална нестабилност, агресия и усещане за отчуждение или „откъсване от реалността“. 

Основните причини (механизмите)

Изследването разглежда и защо се наблюдават тези връзки. Това са няколко ключови фактора:

• Социални медии: колкото по-рано човек започва да използва социални мрежи, толкова по-голяма е вероятността да се сблъска с натиск от сравнения, с непосилни стандарти, с коментари, които вредят на самооценката.
• Нарушен сън: смартфоните, достъпът до екраните вечер, съобщения през нощта и др., водят до по-кратък сън или некачествен такъв. С течение на времето “sleep debt” се натрупва и вреди на настроението, на концентрацията, на устойчивостта при стрес.
• Кибертормоз и негативни взаимодействия онлайн: ранният достъп до устройства + платформи означава по-ранен контакт с рискови ситуации онлайн.
• Семейни отношения и близост: дома и родителите имат голяма роля: качествотo на отношенията, внимание, разговори, разбиране. Ако детето прекарва голяма част от времето си онлайн, това може да отслаби връзките и да намали подкрепата, която е важна за емоционалната устойчивост.

Какво можем да направим като родители (и защо си струва)

Не всичко е черно или бяло, няма нужда да се чувствате виновни, ако сте дали смартфон по-рано — важното е как реагираме сега и в бъдеще. Ето няколко практически идеи:

1. Отложете времето на първия смартфон. Ако е възможно — изчакайте до 13–14 г., или когато детето покаже готовност. По-късното въвеждане се асоциира с по-добро психично благополучие.
2. Ограничете функциите. Например устройство, което няма социални мрежи или има контрол върху съдържанието. Може да е „умерен“ модел, който служи само за комуникация, спешни случаи, учене.
3. Създайте правила за използване на екрани. Никакви екрани преди сън, особено не чатове/социални мрежи; Време без екрани вкъщи — например семейни вечери без телефони; Контрол над съдържанието и разговори за безопасност и онлайн взаимодействие.
4. Изградете емоционалната грамотност. Разговори с децата за това как се чувстват, защо определени неща онлайн им влияят, как да се справят с критика, сравнения, тревожност. Усилете ролята на емпатията и подкрепата вкъщи.
5. Образование по дигитална и медийна грамотност. Децата трябва да разбират какво е здравословно използване, какво означава баланс, какво съдържание може да ги натоварва, как да задават граници сами.
6. Пример от родителите. Децата гледат нас — ако родителят е често на телефона, има силно присъствие в социални мрежи и не оставя устройството през цялото време, детето го възприема като нормално. Добре е да покажем и време, в което сме далеч от екрани.

ВАЖНО: Изследването не доказва пряка причинно-следствена връзка във всеки аспект — но силната асоциация е тревожна и последователна.  За родителите “още не” може да бъде не само защита, а дар — време, в което детето развива умения, емоционална устойчивост, взаимоотношения, които му дават сила преди да влезе в свят, където смартфоните са навсякъде. И макар цифровият свят да предлага много възможности — контакт, учене, забавление — целта не е да изолираме, а да намерим баланс, при който децата могат да растат здрави и щастливи.

Mental Health Quotient (MHQ)– коефициент на психично здраве.

Това е интегративна скала, разработена от Sapien Labs (Global Mind Project), която оценява психичното благополучие по широк набор от показатели:

• настроение и емоционална стабилност
• самочувствие и усещане за ценност
• контрол върху вниманието и концентрацията
• социални връзки и усещане за принадлежност
• ниво на стрес, тревожност и мотивация

MHQ дава резултат в диапазон от –100 до +200:

Отрицателните стойности показват сериозни проблеми (депресия, тревожност, риск от саморазрушително поведение); положителните стойности – висока устойчивост, добро настроение, енергия и удовлетворение. С други думи: MHQ е като “IQ за психично здраве”, но вместо интелект измерва колко добре функционира и се чувства човек в емоционален и социален план.

1. Global Mind Project (Sapien Labs). Smartphones and the Mental Wellbeing of Young Adults: Age of First Smartphone and Its Impact. Sapien Labs Report, 2025. 👉 org
2. Jonathan Haidt. The Anxious Generation: How the Great Rewiring of Childhood Is Causing an Epidemic of Mental Illness. (2024, Penguin Press).
3. Early smartphone use linked to poorer mental health in adulthood. (6 септември 2025). 👉 sciencedaily.com
4. After Babel (Jonathan Haidt’s Substack). The Sapien Labs Report on Smartphones and Mental Health. 👉 com