Влизане

Регистриране

Вашите лични данни ще бъдат използвани, за да улеснят взаимодействието ви с този уебсайт, за управление на достъпа до вашия профил/акаунт и за други цели, описани в нашата политика на поверителност.

Семейното хранене

Семейното хранене

Семейното хранене

Трябва да се храните заедно

Храната ви прави семейство. Храната успокоява детето. То знае, че ще бъде нахранено. Сядайки на масата, гладното дете се храни, докато не се засити. Това е от решаващо значение за храненето – детето ще яде колкото му е нужно, за да расте. Сядайки заедно на масата, помагате на детето да се научи да харесва нова храна, като му предоставяте възможност, отново и отново да се среща с определени храни на масата, без да го притискате да ги яде. Храната дава на детето емоционална увереност: време прекарано с вас,  структура и граници.

Децата, които се хранят със семейството си, се справят по-добре във всичко: с храненето, със социалния живот, с емоциите си, с училището. Като цяло не са с наднормено тегло, имат позитивно отношение към храненето, рядко страдат от хранителни разстройства, злоупотреба с наркотици и алкохол.

Семейното хранене има по-голям положител ефект за подрастващите, отколкото социално-икономическия статус, като семейната структура (два родители, един родител, много поколения).

Семейното хранене е гръбнака на семейния живот, като дава надежден контекст за това как функционира семейството: храненето на децата, подпомагане на индивидуалния растеж и улесняване на връзките с външния свят.

Ежедневното, рутинно, структурирано хранене е в основата на семейното хранене. То дава на децата увереност, че са обичани и те се чувстват сигурни и защитени. Децата са зависими от вас и вашето отношение и грижа към тях.

Те се страхуват, когато родителите ги хранят на случаен принцип или пък не им позволяват да се хранят с достатъчно храна. Сигурно ни е трудно да си спомним какво е чувството на „абсолютната зависимост“ на детето от възрастните.

Храната поддържа доброто родителство

Децата се справят с храненето и с всяка друга дейност – когато им се дава едновременно лидерство и самостоятелност: любов, структура, възможности за учене и насоки за поведение и избор в рамките на тези безопасни граници.

Децата които получават от родителите си както лидерство, така и автономия са по- успешни, щастливи със себе си и щедри с другите. Децата, чиито родители са твърде строги и не толериран самостоятелността, вероятно ще бъдат послушни, но недоволни. Свободолюбивите родители, които дават свобода без да поемат ръководни функции карат децата да се чувстват несигурни и трудно да определят границите.

Забележително е, че децата, които израстват в среда на ясни роли, контрол и самостоятелност растат по здрави и уверени, докато децата на твърде строгите и вечно контролиращи майки са почти пет пъти по-склонни да бъдат с наднормено тегло. Децата пък на свободен режим са три пъти по-склонни към наднормено тегло.

Какво означава лидерство и самостоятелност

Вашето дете ще се справи най-добре с храненето, както и с всичко друго в живота,  когато осигурите среда на лидерство и самостоятелност. Свършете своята част от работата по отношение на храненето и оставете детето да свърши своята част от работата. Вие осигурявате структура, подкрепа и възможности за учене. А детето  избира колко и дали да яде от храната, която поставяте на масата или в кутията за храна.

Разделянето на отговорността за децата през юношите означава:

(1 Вие носите отговорност за това, кога и къде да се храни детето

(2) Вашето дете е отговорено за това колко и дали да се храни

 

Вашата работа:

(1) Избирате и подготвяте храната

(2) Осигурявайте редовни ястия и закуски

(3) Правите храненето приятно

(4) Учите детето, като му показвате как да се храни, говорите си за храните и храненето

(5) Не позволявате на детето да похапва храни и да пие напитки (с изключение на вода) между отделните хранения и междинните закуски

(6) Оставете детето ви да расте, за да има тялото, което е подходящо за него

Основното във вашата работа е да се доверите на детето си. Да го оставите то да реши дали и колко да яде от това което му предлагате на масата. Ако вие вършите вашата част от работата, то ще свърши своята.

Работата на детето

(1 )Вашето дете ще се храни

(2) Ще се храни с толкова храна, колкото му е необходима

(3) Ще се научи да яде храната, която ядете и вие

(4) То ще се храни с разнообразни храни

(5) Ще расте и ще се развива спрямо очакванията

(6) Ще се научи да се държи добре на масата

 

Семейното хранене е неразделна част от разделението на отговорността. Вашето родителство ще означава да поемете пълната отговорност за това, кога, къде и с какво ще се храни детето. А неговата отговорност е в това да реши дали и колко храна да изяде.

Родителят, който дава лидерство и самостоятелност казва: „Време е за вечеря. Ето какво имаме за хапване. Може да ядете или да не ядете.“

Прекалено строгият родител казва: „Изяж си всичката храна в чинията“

Свободолюбивия родител казва: „Какво и кога искаш да ядеш?“

Безотговорния родител казва: „Не ме занимавай. Оправяй се сам“

 

Моделът на структурирано семейно хранене

Моделът на структурирано семейно хранене се изгражда в семейството в ранна детска възраст, когато детето се научава на рутината на храненето – основни ястия и междинни закуски в определени часове. 

Ако пропуснете момента да го направите в ранна детска възраст, ще е почти непостижимо да го постигнете по-късно.

Дете в предучилищна или училищна възраст трудно ще го въведете в рутината на семейното хранене. Не е невъзможно, но ще ви отнеме повече време.

Ако искате да върнете тийнейджър към структурирано хранене е възможно, но само ако той вижда нуждата и е готов да го направи.

Поемането на лидерството ви в храненето продължава да е важно през годините на отглеждане.

Вашето дете в училищна възраст ще си купи само закуска в училище или ще си направи само следобедна закуска, когато се прибира у дома след училище. Ще експериментира с храни в домовете на приятелите си, които вие не купувате или не подготвяте.

Вашият тийнейджър ще яде това, което иска за обяд, ще хапва закуска където и какво иска, ще яде в домовете на приятелите си. Но той ще се съобразява с вас, когато кажете: „Изяж следобедната си закуска рано, за да не развалиш вечерята си“.

Дори и да ви каже, че той е единственият  сред неговите приятели, който го чакат за вечеря, вие не спирайте. Мрънкането му си е неговият начин да разбере дали наистина държите на семейната вечеря.

Ако вечерята ви е приятна, тя е начин семейството да се свързва отново и отново. Тази връзка е важна за тийнейджърите и вашето дете ще иска да вечеря с вас. Приятелите му ще му завиждат тайничко и дори ще дойдат да вечерят с вас. Всъщност вие ще искате да ги поканите.

Добрата семейна вечеря

Преди няколко години Опра Уинфри проведе експеримент, в който участваха пет семейства: Членовете на всяко семейство вечерят заедно за един месец.

Първоначално споделянето на вечеряте е било доста скучно преживяване. Но до края на месеца семействата определили това времето като много приятно и полезно и споделили, че планират да продължат тези семейни вечери.

Най-голямата изненада за родителите била реакцията на техните деца. Очевидно е, че не само родителите искат да се чувстват свързани с децата си, но и децата го искат.

Колкото и да ви е трудно, направете семейната вечеря приоритет. Ако го искате и ако разбирате, колко важни са семейни вечери, ще намерите начин да ги имате.

Направете готвенето и храненето възможно най-приятни. Всеки в семейството допринася за приятното, спокойно и красиво хранене, като се държи добре. Включването в семейните ястия е привилегия, която всеки получава чрез положително поведение.

Comments are closed.