Влизане

Регистриране

Вашите лични данни ще бъдат използвани, за да улеснят взаимодействието ви с този уебсайт, за управление на достъпа до вашия профил/акаунт и за други цели, описани в нашата политика на поверителност.

Трансмазнините заплашват здравето на сърцето

трансмазнини

Трансмазнините заплашват здравето на сърцето

Повишават нивото на лошия холестерол (LDL) и намаляват нивото на добрия (HDL)

Според статистиката човешкото тяло има нужда от 1 супена лъжица или около 15 грама мазнини на ден. Трансмазнините (транс изомери на висшите мастни киселини) не просто не са необходими на тялото ни, а са и опасни. Докторите ги наричат вкусната отрова. Малко информация за тях и как да ги избягваме.

Какво представляват трансмазнините?

Трансмастните киселини не се срещат естествено в природата. В основата си те са ненаситени мазнини, които се получават при нагряване на растителни масла до висока температура в присъствието на катализатори и водород. Този процес е познат като хидрогениране и води до насищане на двойните връзки чрез добавяне на молекула водород. Това превръща течните масла в твърди и увеличава тяхната трайност.

При хидрогенизацията обаче се образуват множество различни химически съединения, които не са изследвани. Обработеното по този начин масло по-трудно се разваля, а продуктите, които са направени с него имат много по-дълъг срок на годност на витрината в магазина. Някои ресторанти използват хидрогенизирани зеленчукови мазнини за пържене на дълбокозамразените храни, защото не се налага олиото да се сменя толкова често, колкото слънчогледовото например.

Как ни вредят?

Повечето доктори определят трансмазнините като най-лошия тип мазнини, които може да се приеме чрез храната. За разлика от други мазнини, трансмазнините повишават нивото на лошия холестерол (LDL) и намаляват добрия (HDL), същевременно увеличат риска от рак на гърдата, диабет и безплодие. Високите нива на лош холестерол в комбинация с ниски на добрия увеличават значително опасността от сърдечни болести.

Трансмастните киселини са по-опасни от наситените мастни киселини в маслото и сланината по отношение на атеросклероза. Основният проблем е, че за да изчистим организма си от трансмазнините, тялото ни трябва да развие невероятната температура от 260 градуса. Така те запушват артериите и увеличават количеството на триглицеридите в кръвта. Трансмазнините правят тромбоцитите по-лепкави отобичайнотоиследователнопо-вероятнодаформиратсъсирецивкръвоноснисъдовевсърцето, мозъкаидругаде.

В коя храна ще ги открием?

Хидрогенезираното масло е разпространено в доста продукти като:

Печени храни. В повечето пакетирани кексове, кремове, вафли, бисквити, крекери и соленки. Особено в торти, за които е използвано хидрогенезирано или частично-хидрогенезирано масло.

Снаксове. Картофен, чаревичен или тортила чис често съдържат трансмазнини. И докато домашните пуканки могат да са полезна храна, повечето пакетирани и подходящи за микровълнова печка пуканки изпозват тези вредни мазнини, за да ускорят приготвянето им или да дадат определени вкусови характеристики.

Пържени храни. Ястията, които изискват дълбоко замразяване като пържените картофи, пицата или замразеното месо могат да съдържат трансмазнини.

Маргарин и сметана. В маргарина има токсични метали (например Аl, Ni (никел), които са добавени като катализатори), които се натрупват в клетките и в нервната система и потискат различни ензимни системи и клетъчни функции.

Да се научим да четем етикетите

В България производителите не са задължени дори да упоменават наличието на транс мазнини върху етикета на храната. Въпреки това ги използват редовно вместо олио или масло, защото са по-евтини, имат полутвърда консистенция, увеличават срока на годност, обогатяват аромата и вкуса на продуктите. В САЩ например, ако един продукт съдържа над 0,5 % трансмазнини, то това се обозначава задължително на етикета.

Добре е все пак да четем етикета на храната. Червената лампичка трябва да ни светне когато прочетем, че продуктът съдържа хидрогенезирани или частично хидрогенезирани растителни мазнини. Често скриват трансмазнините и под съставки като растителна мазнина или маргарин в списъка. Върху етикета съставките се изброяват по използваното им количество, така лесно ще се ориентирате за използваното количество трансмазнини в конкретната храна.

Избягването на трансмазнините все още е доста трудно. Те се използват поради ниската им цена и високата им трайност. Масово в ресторантите се използват предимно хидрогенирани мазнини. Няма изискване за споменаване на съдържанието им върху опаковката на стоките у нас. В такъв случай, ако на етикета пише само „растителни мазнини“, не става ясно дали са хидрогенирани или не.

В „Наредба за специфичните изисквания към мазнините за мазане“ обн., ДВ, бр. 22 от 15.03.2005 г., в сила от 16.09.2005 г., не се споменава „изомер“ или „хидрогенирана мазнина“. В България производителите не са задължени да описват на етикетите на продуктите си колко грама трансизомери има в продукта и каква част от мазнините в него са такива. В плана „Храни и хранене 2005 – 2010“ българското здравно министерство също посочва прекалената употреба на трансмазнини сред факторите за големия брой сърдечно-съдови заболявания.

Comments are closed.