Стратегия за хранене на придичивите деца

Любими фрази на децата и нашите любими отговори

Стратегия за хранене на придичивите деца

Любими фрази на децата и нашите любими отговори

►Детето казва: „Не съм гладен.“

Вие отговаряте: „Не е нужно да ядеш. Просто седни с нас на масата за малко.

Детето е много заето и има толкова интересна игра, че няма време за губене в хранене.

►Постойте известно време с детето, за да почетете книжка или пък да измиете заедно ръцете.

►То е много гладно, за да дочака вечерята.
Следобедната закуска до 16.00ч. е задължителна между двете основни хранения.
►То не иска да седи до вас на масата, за да ви изчака да свършите с храненето. Освободете го след като се нахрани. Ще стои с вас на масата когато порасне и се научи да се наслаждава на общуването с вас. Т
►Детето е непослушно на масата.
Нека стане от масата. Не е гладно. Ако беше – щеше да се храни.
►Веднага след храненето идва и иска храна.
Не разрешавайте храна до следващото ядене.
►То е свършило с храненето, но идва при вас и иска да седне на коленете ви. Иска вашето внимание.
Преместете го настрана. Нека се научи, да ви изчаква, докато и вие се нахраните.
►Не яде достатъчно по време на основните хранения.
Само детето знае колко трябва да яде. Не позволявайте да похапва между храненията, както и да пие безалкохолни напитки между храненията. Планирайте точен час за двете междинни закуски и ги спазвайте.
►Детето казва: Мога ли да си взема масло и да си намажа филийка.
Кажете: Не, не може. Това е като да правиш отделно ядене. Може да не ядеш нищо, ако не искаш. Ако си гладен, трябва да се нахраниш с това, което е на масата.
►Детето иска да яде нещо друго и казва:
– Защо това да не е правилно. Не трябва да искаш това от мен.
– Кажете: Защото част от семейното хранене е да споделяме една и съща храна. Никой не те насилва да я ядеш, ако не искаш.
– Защо?
– Защото правилата са такива.
►Защо трябва да съм у дома за вечеря? Защо да не си претопля нещо от това, което е останало?
– Вечерята е много повече за семейството, отколкото за храната. Ти си важна част от това семейство.
►То казва: – Не искам да ям това.
– Добре, но аз решавам какво и кога, а ти решаваш дали и колко да ядеш. Аз съм твоя майка и съм отговорна за начина, по-който се храниш. Аз знам повече, отколкото ти.
►Не може да намери време, за да се нахрани.

Организирайте храненията така, че да изпитва глад преди времето за ядене. Контролирайте похапването между храненията.

►Ако не хареса приготвената от вас храна.
Нова храна се въвежда постепенно. Нека първо я опита. Една-две лъжици. Сервирайте я с любима храна.

►Ако откаже да яде храната, приготвена от вас.
То решава дали да яде. Не му предлагайте друго ядене, от страх да не е гладно. Нека хапне хляб, ако иска. Ще изчака следващото ядене. Ако в този момент му дадете друга храна, (заради вината или за да не е гладно) губите битката с възпитаване на вкус и хранителни навици.
►То казва: – Не искам такава храна (нова за детето).
– Чудесно. Ние ще я изядем. Тя е много вкусна. Не спирайте да я слагате и да я предлагате на масата. Рано или късно ще я опита.
►То казва: – Нищо не ми харесва на масата.
– Винаги слагайте храна, която е любима на всички. Хляб или картофи. Ако всичко останало се провали, ще яде хляб

Comments are closed.