Дисбалансът на мазнините се дължи на неправилно съотношение на мазнините в хранителния режим, като 1) изобилие от лоши мазнини, 2) недостиг на добри мазнини, особено Omega 3 или и 3) двете.
Обикновено човек с дисбаланс на мазнините има високи нива на „лошия“ холестерол и ниски нива на „добрия“ холестерол. Вероятно този човек е с наднормено тегло, но не задължително, но със сигурност често изпитва глад за мазни храни като пица, чипс, пържени храни, салами, пайове, сметана. Хората с дисбаланс на мазнините страдат от запек или диария. Косата и кожата са мазни или сухи.
За мазнините се говори и пише много и често в полето от информация, хората се объркват. Кои мазнини са вредни, от колко мазнини се нуждаем и т.н.
Има 2 основни идеи които надделяват в пространството: 1) Митът „без мазнини“ и 2) Митът „лоши мазнини“.
Мит 1: „Без мазнини“
Митът „без мазнини“ се радва на широко популярност през 80-те години на миналия век, като метод за отслабване. Широко се е прилагал в програми за лечение на заболявания на сърцето. Тези програми са имали успех. По-късно, когато става ясно, че въпреки че мазнините дават два пъти повече калории от въглехидратите и протеините, изваждането им от хранителния режим не водят до подобряване на здравето.
Тялото се нуждае от баланс от основните 5 групи нутриенти. Ако изхвърлите група храни от менюто си, тялото ви ще страда.
Ако изключите мазнините от диетата си, ще имате дефицит на мазнини и ще трябва да се справяте с някои от следните симптоми:
- Изчерпване на мастно-разтворимите витамини А, Д, Е и К
- Крехка коса и чупливи нокти
- Суха кожа, акне, екзема, псориазис
- Диабет
- Висок холестерол
- Проблеми с плодовитостта
- Склонност към преяждане
- Забавен растеж и хипер-активност (при децата)
От друга страна, намаляването на определени мазнини има огромен положителен ефект върху здравето и намаляването на наднорменото тегло. Това ни отвежда до мита за лошите мазнини.
Мит 2: Лошите мазнини
Наситените мазнини (saturated fats) са тези, които се намират в животински продукти с високо съдържание на мазнини, като сметана, мазно месо. Те се считаха за мазнини, които са вредни за сърцето и високия холестерол.
Истината е, че висококачествените наситени мазнини не са вредни. Тялото се нуждае от малки количества наситени мазнини, за да работи ефективно.
Истинският виновник за сърдечно-съдовите заболявания не са мазнините, а огромните количества, в които се консумират, особено високата консумация на лоши мазнини, които се намират в обработените меса, саламите, пържените храни.
Единствените наистина ЛОШИ мазнини, това е хидрогенираните и частично хидрогенираните мазнини, които съдържат транс мазнини.
Частично хидрогенираните мазнини са създадени от човека. За да се направят, растителните мазнини се загряват до много висока температура и в тях се инжектират водородни (hydrogen) молекули. Така нетрайните и течни растителни мазнини се преобразуват в сивкава твърда маса от много устойчивa твърда мазнина, която увеличава срока на годност на продуктите в магазините до …. неопределен. Това не са натурални продукти. Те не трябва да се консумират нито от хората, нито от животните.
Днес консумираме огромно количество продукти с вложени в тях лоши мазнини. Консумираме и много наситени мазнини и твърде малко консумираме ненаситени мазнини. Това води до дисбаланс на мазнините.
Решението не е да се махнат мазнините изобщо, а да се махнат изцяло хирдогенираните. А останалите наситени и не-наситени да са в баланс.
Телата ни се нуждаят от малки количества натурални мазнини – наситени, мононенаситени мазнини и полиненаситени мазнини. Най-добрият начин да си ги набавите е като се храните с висококачествена, непакетирана храна.
Как да се справите:
- Преосмислете наситените мазнини: Повечето наситени мазнини идват от продукти с животински произход. Опитайте се да намалите консумацията на мазни сирена и меса. Където е възможно, вместо да използвате сметана, използвайте мляко. Избирайте млечни продукти с малко мазнини – извара, рикота, котидж сирене. Не яжте мазнината на пържолата. Избирайте меса с малко мазнини – пилешко, патешко, пуешко. Избягвайте саламите, пържените храни. Печете, гответе на пара.
- Избирайте висококачествени полиненаситени мазнини- маслини, зехтин, ядки, семена, авокадо.
- Яжте повече есенциални мастни киселини, особено Омега 3. Здравите клетки се нуждаят от есенциални мастни киселини, за да изграждат мембраната, да почистват плаката и да подпомагат жизненоважните процеси: усвояване на нутриентите и изчистване на токсините. За подрастващите, есенциалните мастни киселини са изключително важни за нервната система и мозъчните функции. Добри източници на есенциални мастни киселини са: ленено семе, ленено масло, конопено семе, което може да се закупи и с добавени вкусове за смутитата, сутрин. Най-пълноценни източници са студено-водните риби и рибеното масло.
No comments yet.