мазнините

Хранителен дисбаланс 3: Дисбаланс на мазнините

Дисбалансът на мазнините се дължи на неправилно съотношение на мазнините в хранителния режим, като 1) изобилие от лоши мазнини, 2) недостиг на добри мазнини, особено Omega 3 или и 3) двете.

Обикновено човек с дисбаланс на мазнините има високи нива на  „лошия“ холестерол и ниски нива на „добрия“ холестерол. Вероятно този човек е с наднормено тегло, но не задължително, но със сигурност често изпитва глад за мазни храни като пица, чипс, пържени храни, салами, пайове, сметана. Хората с дисбаланс на мазнините страдат от запек или диария. Косата и кожата са мазни или сухи.

За мазнините се говори и пише много и често в полето от информация, хората се объркват. Кои мазнини са вредни, от колко мазнини се нуждаем и т.н.

Има 2 основни идеи които надделяват в пространството: 1) Митът „без мазнини“ и 2) Митът „лоши мазнини“.

Мит 1:  „Без мазнини“

Митът „без мазнини“ се радва на широко популярност през 80-те години на миналия век, като метод за отслабване. Широко се е прилагал в програми за лечение на заболявания на сърцето. Тези програми са имали успех. По-късно, когато става ясно, че въпреки че мазнините дават два пъти повече калории от въглехидратите и протеините, изваждането им от хранителния режим не водят до подобряване на  здравето.

Тялото се нуждае от баланс от основните 5 групи нутриенти. Ако изхвърлите група храни от менюто си, тялото ви ще страда.

Ако изключите мазнините от диетата си, ще имате дефицит на мазнини и ще трябва да се справяте с някои от следните симптоми:

  • Изчерпване на мастно-разтворимите витамини А, Д, Е и К
  • Крехка коса и чупливи нокти
  • Суха кожа, акне, екзема, псориазис
  • Диабет
  • Висок холестерол
  • Проблеми с плодовитостта
  • Склонност към преяждане
  • Забавен растеж и хипер-активност (при децата)

От друга страна, намаляването на определени мазнини има огромен положителен ефект върху здравето и намаляването на наднорменото тегло. Това ни отвежда до мита за лошите мазнини.

Мит 2: Лошите мазнини

Наситените мазнини (saturated fats) са тези, които се намират в животински продукти с високо съдържание на мазнини, като сметана, мазно месо. Те се считаха за мазнини, които са вредни за сърцето и високия холестерол.

Истината е, че висококачествените наситени мазнини не са вредни. Тялото се нуждае от малки количества наситени мазнини, за да работи ефективно.

Истинският виновник за сърдечно-съдовите заболявания не са мазнините, а огромните количества, в които се консумират, особено високата консумация на лоши мазнини, които се намират в обработените меса, саламите, пържените храни.

Единствените наистина ЛОШИ мазнини, това е хидрогенираните и частично хидрогенираните мазнини, които съдържат транс мазнини.

Частично хидрогенираните мазнини са създадени от човека. За да се направят, растителните мазнини се загряват до много висока температура и в тях се инжектират водородни (hydrogen) молекули. Така нетрайните и течни растителни мазнини се преобразуват в сивкава твърда маса от много устойчивa твърда мазнина, която увеличава срока на годност на продуктите в магазините до …. неопределен. Това не са натурални продукти. Те не трябва да се консумират нито от хората, нито от животните.

Днес консумираме огромно количество продукти с вложени в тях лоши мазнини. Консумираме и много наситени мазнини и твърде малко консумираме ненаситени мазнини. Това води до дисбаланс на мазнините.

Решението не е да се махнат мазнините изобщо,  а да се махнат изцяло хирдогенираните. А останалите наситени и не-наситени да са в баланс.

Tранс-мастни киселини

Има един вид мазнина, който никога не трябва да се консумира. Това са трансмазнините. Трансмазнините се намират в хидрогенираните мазнини и в тестените изделия в магазините. Използват се много в ресторантите за бързо хранене и в ресторантите.

Вероятно има ресторанти, които се опитват да премахнат хидрогенираните мазнини и да започнат да използват здравословни мазнини, но доколко това се случва можем само да гадаем.

За сега не са известни ползи за здравето от трансмазнините, но пък рисковете за здравето ни са ясно определени:

Намаляват нивото на добрия хорестерол HDL

Увеличават нивото на лoшия холестерол LDL

Повишават риска за заболяване от диабет

Стимулират детската астма

Негативно влияние върху сърдечносъдовите органи

Рушат клетъчните функции

Пречат на усвояването на есенциалните мастни киселини, като водят до дефицит на есенциални мастни киселини.

Четете етикетите:

  1. Купувайте продукти без транс мазнини и
  2. Винаги следете дали в даден продукт има хидрогенирани и частично хидрогенирани мазнини. Никога не купувайте тези продукти.

Телата ни се нуждаят от малки количества натурални мазнини – наситени, мононенаситени мазнини и полиненаситени мазнини. Най-добрият начин да си ги набавите е като се храните с висококачествена, непакетирана  храна.

Как да се справите:

  • Преосмислете наситените мазнини: Повечето наситени мазнини идват от продукти с животински произход. Опитайте се да намалите консумацията на мазни сирена и меса. Където е възможно, вместо да използвате сметана, използвайте мляко. Избирайте млечни продукти с малко мазнини – извара, рикота, котидж сирене. Не яжте мазнината на пържолата. Избирайте меса с малко мазнини – пилешко, патешко, пуешко. Избягвайте саламите, пържените храни. Печете, гответе на пара.
  • Избирайте висококачествени полиненаситени мазнини- маслини, зехтин, ядки, семена, авокадо.
  • Яжте повече есенциални мастни киселини, особено Омега 3. Здравите клетки се нуждаят от есенциални мастни киселини, за да изграждат мембраната, да почистват плаката и да подпомагат жизненоважните процеси: усвояване на нутриентите и изчистване на токсините. За подрастващите, есенциалните мастни киселини са изключително важни за нервната система и мозъчните функции. Добри източници на есенциални мастни киселини са: ленено семе, ленено масло, конопено семе, което може да се закупи и с добавени вкусове за смутитата, сутрин. Най-пълноценни източници са студено-водните риби и рибеното масло.
Comments are closed.